Тони, Сашка,Сандо, Христо Блажев,, Мория, Злати, Розичка,Хесапов, Павел, Блага,Petya, Peter, Ventsislav, Neizi, Morrt, veracooper, Aquawoman, Slavuncho, Aria, Dobriman, Kritz, Dimitrana, Carlos, Myhappypond, Savlena, Joro Pentagram, Savlena, Boris, Boristodorov,
с удоволствие изписвам имената ви. Мисля с благост в сърцето, за това, че ми направихте компания в един особен за мен период. Думите понякога е по-добре да бъдат заместени от изображения: ето моите пожелания към вас!
Честита Нова Година!
сряда, 30 декември 2009 г.
събота, 26 декември 2009 г.
сряда, 23 декември 2009 г.
петък, 18 декември 2009 г.
Дядо Мраз и аз
Ето, това тук сме Дядо Мраз и аз. Както виждате връзката ни е много силна. Човек би казал:"Любов от първа прегръдка".. Но защо ли сме толкова сериозни, та чак тъжни? Може би, защото ми е казал да го чакам и да се надявам?
Това е една от трите ми детски снимки, оцелели през годините. Сменяла съм домове, градове, държави, но кой знае защо Тази винаги е оцелявала и ме е придружавала в авантюрите ми.Та, повлияна от сладникаво-романтичната коледна вълна, която се лее напоследък от някои филмови канали, се сетих за моята снимка и реших да я публикувам.
Не знам дали разбирате, но аз не вярвам в Дядо Коледа. Той идва на 25 декември и посещава предимно Западна Европа и най-вече Америка. Е, от 15-20 години взе да наминава и по нашите географски ширини. И дори моите деца взеха да предпочитат него и се чудят какъв е този Дядо Мраз.
Но аз продължавам да чакам.
Дядо Мраз.
Защото тогава, в онзи ден от снимката той ми е обеща нещо.Обеща ми чудо.
А сега повече от всякога имам нужда от него.
Хайде Дядо Мраз, чакам те вече 45 години. Стигат, нали??
понеделник, 14 декември 2009 г.
Приятел в нужда се познава!
Слизам бавно и тежко по стълбите. Бавно, защото под краката ми е заснежено, тежко, защото нося кофа, пълна с пепел от камината. Искам да я почистя и заредя отново с дръвца – зимата вече дойде и ме радва с бяло-сивите си цветове.
Неочквано краката ми се подхлъзват. Като в забавен кадър „разбирам”, че губя равновесие и политам. Назад.. Удрът е жесток. Сурвам се две, три, а може би и четири стъпала надолу. Изпадам в паника. През главата ми минава ужасяващата мисъл – „ако съм се потрошила и имам нужда от помощ, няма кой да ме намери”! Чувам кучето да лае отгоре, усетило случващото се. Но кой ли ще обърне внимание на едно куче.
Тежкото ми тяло най-накрая се спира. Усещам пронизващата болка отзад. Викам. Не е точно. Псувам! Крещейки! Не на мен тоя номер. Избиват ми сълзи на очите. Бавно се размърдвам, молейки се тялото да ми се подчини. Май да! Движа се. Скачам на двата си крака. Цялата съм посипана с пепел – по закона на Мърфи и силата на земното притегляне, тя се е разстлала върху мен – косата, лицето, тялото ми – приличам на абориген.
Продължавам да мърсувам с думи. Боли.
След което започвам да повтарям на висок глас, нервно разхождайки се по площадката:” Нищо ми няма! Нищо ми няма! Нищо ми няма!”
Страхът, че може да съм се начупила и никой да не забележи е по-силен от болката. А внушението – повече и от двете.
Изчаквам няколко минути, колкото да се съвзема от шока.
Бавно се изкачвам нагоре, държейки се за перилата на стълбището – точно като стара баба. Чувствам се леко унижена..
После влизам в банята, свалям си дрехите и се обръщам към огледалото – да видя какви са пораженията. Продължава силно да боли.
Но с удоволетворение установявам, че ударът е бил напълно поет от седалищните ми части. И освен якото натъртване, други щети няма.
Усмихвам се през сълзи. Погалвам си „спасителя”. Добре че го има.
Напук на обвиненията на Бившия, че съм заформила диференциял като: „На седми полк тъпана”.
Приятел в нужда се познава...
Неочквано краката ми се подхлъзват. Като в забавен кадър „разбирам”, че губя равновесие и политам. Назад.. Удрът е жесток. Сурвам се две, три, а може би и четири стъпала надолу. Изпадам в паника. През главата ми минава ужасяващата мисъл – „ако съм се потрошила и имам нужда от помощ, няма кой да ме намери”! Чувам кучето да лае отгоре, усетило случващото се. Но кой ли ще обърне внимание на едно куче.
Тежкото ми тяло най-накрая се спира. Усещам пронизващата болка отзад. Викам. Не е точно. Псувам! Крещейки! Не на мен тоя номер. Избиват ми сълзи на очите. Бавно се размърдвам, молейки се тялото да ми се подчини. Май да! Движа се. Скачам на двата си крака. Цялата съм посипана с пепел – по закона на Мърфи и силата на земното притегляне, тя се е разстлала върху мен – косата, лицето, тялото ми – приличам на абориген.
Продължавам да мърсувам с думи. Боли.
След което започвам да повтарям на висок глас, нервно разхождайки се по площадката:” Нищо ми няма! Нищо ми няма! Нищо ми няма!”
Страхът, че може да съм се начупила и никой да не забележи е по-силен от болката. А внушението – повече и от двете.
Изчаквам няколко минути, колкото да се съвзема от шока.
Бавно се изкачвам нагоре, държейки се за перилата на стълбището – точно като стара баба. Чувствам се леко унижена..
После влизам в банята, свалям си дрехите и се обръщам към огледалото – да видя какви са пораженията. Продължава силно да боли.
Но с удоволетворение установявам, че ударът е бил напълно поет от седалищните ми части. И освен якото натъртване, други щети няма.
Усмихвам се през сълзи. Погалвам си „спасителя”. Добре че го има.
Напук на обвиненията на Бившия, че съм заформила диференциял като: „На седми полк тъпана”.
Приятел в нужда се познава...
Зимна разходка
Рано сутринта в неделя се събудих от бялото навън. Нетърпеливо се облякох, грабнах фотоапарата и се впуснах в снежното приключение. Ето някои избрани кадри, заснети със
замръзнали пръсти и усмивка на лицето.
А това е Зимният пазител на парка. Някоя грижлива и старателена ръка го беше сътворила и поставила на пост рано сутринта. Тази среща много ме зарадва - събуди детето в мен. Така че, на незнайният творител искам да кажа съвсем простичко "Благодаря".четвъртък, 10 декември 2009 г.
Нещо сладко и любимо - The Temptations
Имах наистина щастието да ги видя и на живо. Поостаряли, но все със същата енергия и желание да пеят - великите The Temptations, Lugano, 2001. та отвреме на време си пускам някое тяхно клипче, така, за настроение...
Enjoy!
събота, 5 декември 2009 г.
Любовният вампир, или как да разпознаем манипулаторът на чувствата ни?
(Тук ви предлагам непълен превод на един интересен текст, намерен в италианското блог – пространство. Много съм любопитна какво мислите по въпроса??)
Преди всичко, трябва да подчераем, че манипулаторът на чувствата може да бъде както мъж, така и жена, защото, вярно е, че има жени , които обичат прекалено силно, така както е вярно, че има и мъже, които го правят.
Манипулаторът на чувствата ни е човек с нарцистични характеристики, който подлага на сериозно изпитание нашето самочувствие и вярата ни в самите себе си, разрушавайки ги ден след ден, подлагайки на съмнение нашата способност да вземаме решение и същите такива.
Проблемът е, че в началото въобще не се усещаме, че сме паднали в капана на манипулатора, а когато се усетим, обикновенно е твърде късно; периодът на прелъстяване е приключил и е започнала следващата фаза от живота на двойката – съжителсвто, брак, дори раждане на едно дете. Изобщо настъпва ПРОМЯНА в поведението му. Не че в началото на романтичната ни история не сме усещали някои признаци, но просто сме били твърде влюбени, за да им обърнем внимание.
Ето 4 рискови ситуации, които биват посочвани от психотерапевтите като индикатори за манипулаторски капан:
1. Той/Тя критикува непрекъснато хората около него/нея. Манипулаторът винаги се стреми да ни изолира от обкръжението ни и особенно от онези, които биха представлявали заплаха за неговата власт над нас – близки, приятели, лекари. Последствието е да попаднем в пълна социална изолация.
2. Или пък съблазнява нашето семейство – вампирът е доброжелателен, услужлив, любезен и възпитан с нашите роднини, като по този начин не само създава ситуация, в която ако се оплачем, няма да ни повярват, но дори рискуваме да се окажем смъмрени и засрамени от тях, задето се “оплакваме и мрънкаме”, и се държим като истински неблагодарници.
3. Ако вампирът е мъж – често настоява да изоставим работата или кариерата си, което е част от процеса на бавна изолация и прогресивно подриване на себеуважението ни. Целта му е не само да намали вярата ни в себе си, но и да ограничи до максимум възможността да се запозаем и да общуваме с колеги, които биха го разпознали като вампир и биха ни “събудили” от романтичният ни сън.
4. Ако вампирът е жена – иска ни винаги в къщи. Не ни пречи да работим, но всяка свободна минута от живота ни трябва да бъде посветена на нея, като по този начин подсилва своята власт над нас. Не позволява да имаме собственно пространство/приятели. Всичко трябва да се случва вътре в двойката.
ТЕСТ
Как да разпознаем един манипулатор на чувствата ни? Ако поне 14 от посочените по-долу 30 характеристики принадлежат на някого, с когото сте обвързани сантиментално, знайте, че си имате работа с любовен вампир:
1. Винаги обвинява другия, изпозвайки вината като средство да рекетира в името на любовта, на приятелството, на семейството;
2. Кара ни да вярваме, че винаги трябва да сме перфектни, че не трябва да променяме мнението си, че трябва да знаем всичко;
3. Знае да се позовава на морални принципи, за да постигне своето;
4. Критикува, подценява и осъжда качествата и способностите, личността на другия;
5. Ревнив е, дори когато е в ролята си на родител или близък родственик;
6. Използва ласкателства, прави неочаквани подаръци или проявява внезапна загриженост.;
7. Често се прави на жертва, за да предизвика съжалението ни (преувеличавайки нещастията, болестите си, несправедливостите, които са го сполетели или претовареността му в работата*);
8. Избягва собствените си отговорности, прехвърляйки ги върху другите. (моичкият обичаше да казва:”Имам няколко задачки за тебе”*)
9. Не изразява ясно какво иска, от какво има нужда, какво чувства или мисли;
10. Често дава мъгляви отговори;
11. Често и лесно променя темата на разговор.( особенно, когато последната не му изнася*);
12. Избягва да говори пред официална (професионална*) публика;
13. Непрекъснато ти телефонира или ти оставя бележки, вместо да ти говори направо;
14. Прибягва до логически заключения, за да си маскира очакванията и претенциите;
15. Интерпретира и деформира истината в своя полза;
16. Не понася критиките и отрича очевадното;
17. Заплашва завоалирано или пък открито рекетира (“ако ме обичаш, трябва да...”*)
18. Внася раздор и недоволсвто в двойката, създава подозрения и конфликти, за да държи ситуацията в свои ръце и за да предизвика разпад на връзката. (особенно,когато си е набелязал нова жертва*);
19. Променя идеите си, поведението си или вижданията си според ситуацията;
20. Лъже;
21. Подчертава невежеството на другия и го кара да чувства неговото превъзходство;
22. Егоцентричен е;
23. Неговите”речи” изглеждат логични и последователни, но действията му и стилът му на живот съвсем не са такива;
24. Има навика да иска в последният момент “една услуга” от другия;
25. Не се съобразява с нуждите и желанията на другия;
26. Пренебрегва молбите на другите, макар че помпозно обещава, че той ще се заеме с тях;
27. Живеенето с него води другия да се чувства като в капан или като болен;
28. Кара ни да правим неща, които иначе никога не бихме решили да правим по свой избор;
29. Успешно преследва и достига своите цели, но винаги за сметка на другия/те;
30. Прави така, че да е постянно обект на внимание и разговори в устата на другите;
*Ако се огледате добре, можете да разпознаете някой вампир я в работата ви, я сред приятелите или близките ви, а много често ще го видите да ви се усмихва и от брачното ви ложе!!
И скилидките чесън в случая няма да ви помогнат!
P.S.бележките, отбелязани с * са мои.
Успех!
Преди всичко, трябва да подчераем, че манипулаторът на чувствата може да бъде както мъж, така и жена, защото, вярно е, че има жени , които обичат прекалено силно, така както е вярно, че има и мъже, които го правят.
Манипулаторът на чувствата ни е човек с нарцистични характеристики, който подлага на сериозно изпитание нашето самочувствие и вярата ни в самите себе си, разрушавайки ги ден след ден, подлагайки на съмнение нашата способност да вземаме решение и същите такива.
Проблемът е, че в началото въобще не се усещаме, че сме паднали в капана на манипулатора, а когато се усетим, обикновенно е твърде късно; периодът на прелъстяване е приключил и е започнала следващата фаза от живота на двойката – съжителсвто, брак, дори раждане на едно дете. Изобщо настъпва ПРОМЯНА в поведението му. Не че в началото на романтичната ни история не сме усещали някои признаци, но просто сме били твърде влюбени, за да им обърнем внимание.
Ето 4 рискови ситуации, които биват посочвани от психотерапевтите като индикатори за манипулаторски капан:
1. Той/Тя критикува непрекъснато хората около него/нея. Манипулаторът винаги се стреми да ни изолира от обкръжението ни и особенно от онези, които биха представлявали заплаха за неговата власт над нас – близки, приятели, лекари. Последствието е да попаднем в пълна социална изолация.
2. Или пък съблазнява нашето семейство – вампирът е доброжелателен, услужлив, любезен и възпитан с нашите роднини, като по този начин не само създава ситуация, в която ако се оплачем, няма да ни повярват, но дори рискуваме да се окажем смъмрени и засрамени от тях, задето се “оплакваме и мрънкаме”, и се държим като истински неблагодарници.
3. Ако вампирът е мъж – често настоява да изоставим работата или кариерата си, което е част от процеса на бавна изолация и прогресивно подриване на себеуважението ни. Целта му е не само да намали вярата ни в себе си, но и да ограничи до максимум възможността да се запозаем и да общуваме с колеги, които биха го разпознали като вампир и биха ни “събудили” от романтичният ни сън.
4. Ако вампирът е жена – иска ни винаги в къщи. Не ни пречи да работим, но всяка свободна минута от живота ни трябва да бъде посветена на нея, като по този начин подсилва своята власт над нас. Не позволява да имаме собственно пространство/приятели. Всичко трябва да се случва вътре в двойката.
ТЕСТ
Как да разпознаем един манипулатор на чувствата ни? Ако поне 14 от посочените по-долу 30 характеристики принадлежат на някого, с когото сте обвързани сантиментално, знайте, че си имате работа с любовен вампир:
1. Винаги обвинява другия, изпозвайки вината като средство да рекетира в името на любовта, на приятелството, на семейството;
2. Кара ни да вярваме, че винаги трябва да сме перфектни, че не трябва да променяме мнението си, че трябва да знаем всичко;
3. Знае да се позовава на морални принципи, за да постигне своето;
4. Критикува, подценява и осъжда качествата и способностите, личността на другия;
5. Ревнив е, дори когато е в ролята си на родител или близък родственик;
6. Използва ласкателства, прави неочаквани подаръци или проявява внезапна загриженост.;
7. Често се прави на жертва, за да предизвика съжалението ни (преувеличавайки нещастията, болестите си, несправедливостите, които са го сполетели или претовареността му в работата*);
8. Избягва собствените си отговорности, прехвърляйки ги върху другите. (моичкият обичаше да казва:”Имам няколко задачки за тебе”*)
9. Не изразява ясно какво иска, от какво има нужда, какво чувства или мисли;
10. Често дава мъгляви отговори;
11. Често и лесно променя темата на разговор.( особенно, когато последната не му изнася*);
12. Избягва да говори пред официална (професионална*) публика;
13. Непрекъснато ти телефонира или ти оставя бележки, вместо да ти говори направо;
14. Прибягва до логически заключения, за да си маскира очакванията и претенциите;
15. Интерпретира и деформира истината в своя полза;
16. Не понася критиките и отрича очевадното;
17. Заплашва завоалирано или пък открито рекетира (“ако ме обичаш, трябва да...”*)
18. Внася раздор и недоволсвто в двойката, създава подозрения и конфликти, за да държи ситуацията в свои ръце и за да предизвика разпад на връзката. (особенно,когато си е набелязал нова жертва*);
19. Променя идеите си, поведението си или вижданията си според ситуацията;
20. Лъже;
21. Подчертава невежеството на другия и го кара да чувства неговото превъзходство;
22. Егоцентричен е;
23. Неговите”речи” изглеждат логични и последователни, но действията му и стилът му на живот съвсем не са такива;
24. Има навика да иска в последният момент “една услуга” от другия;
25. Не се съобразява с нуждите и желанията на другия;
26. Пренебрегва молбите на другите, макар че помпозно обещава, че той ще се заеме с тях;
27. Живеенето с него води другия да се чувства като в капан или като болен;
28. Кара ни да правим неща, които иначе никога не бихме решили да правим по свой избор;
29. Успешно преследва и достига своите цели, но винаги за сметка на другия/те;
30. Прави така, че да е постянно обект на внимание и разговори в устата на другите;
*Ако се огледате добре, можете да разпознаете някой вампир я в работата ви, я сред приятелите или близките ви, а много често ще го видите да ви се усмихва и от брачното ви ложе!!
И скилидките чесън в случая няма да ви помогнат!
P.S.бележките, отбелязани с * са мои.
Успех!
събота, 28 ноември 2009 г.
Намерено в архивите - "Феноменът"
“няма Ви нищо, в топ форма сте”
Жълтите му очи ме погледнаха насмешливо. Чувствах се ужасно глупаво и не на място. Дойдох на срещата с този човек, уж за да уреждам друг да се види с него, а той ме почна още от вратата: “При мен хората идват и питат. Три са нещата които за важни – здравето, любовта и работата. Вас кое Ви интересува?”
Хвана ме натясно. Избрах здравето, като най-безопасен аргумент:
...”Ь ь ь, капе ми косата....” подех неуверено... Той веднага започна да се смее, даже ми го каза: „Разсмивате ме! Аз казвам дали сте зле или не. Изправете се!” Повелителният му тон не оставяше място за съпротива. Изправих се безропотно. Последваха пет минути на пълно мълчание, в които той ме обикаляше, размахваше ръце около определени части от тялото ми – първо главата, после лицето, шията, спря се за малко върху гръдния ми кош, изсумтя. Придвижи енергично ръцете си към зоната на корема ми и изохка. Продължи надолу към коленете, глезените, след което енергично се изправи и си седна на стола. Подпуши отново запалената преди сеанса цигара и тогава промълви фразата, която оттекна в съзнанието ми почти като обвинение:
”Няма Ви нищо, в топ форма сте. Намерих слаб плексит, леко старо срастване на белия дроб в дясно – намалете цигарите. Имате проблем със супичките..” – говореше толкова тихо, че чак се наведох напред, за да чуя думите му (“Какви супички за бога?”) Той продължи :..”колит имате, който ви създава проблеми и предизвиква пълнеенето Ви. Но това не е страшно. Когато този колит се възпали, притиска левият яйчник и оттам идва усещането за болка в левият ви крак. Имате и съвсем малка фиброма в ляво, затова когато ви заболи, тичайте веднага при мен. Иначе сте ок.”
Запуши в очакване на реакцията ми, като лукавите пламъчета от очите му не угасваха. Бях онемяла. И да исках да кажа нещо, не се сещах какво.
Запелтечих глупаво:”Ама това с косата....., защо ми е трудно от време на време...?” Пак ме прекъсна безцеремонно :”Имате проблем, не знаете какво искате!” “Моля?”: още по шашардисана, казах аз. “Не знаете какво искате” повтори той убедено. Реагирах както обикновенно, когато съм хваната натясно – отперих най-чаровната си усмивка. А вътрешно се смразих..... беше вярно! Точно това ме доведе именно при него. Търсех отговор на нещо, което и аз самата не знаех какво е...
....не знам какво искам....
Набързо се сбогувах с него, буквално засрамена и потънала в ужасно неудобство. Приятелката, която ми беше говорила за този мъж, беше ходила при него по наистина сериозна причина – бяха й намерили тумор на матката. Разказа ми за необикновенните си срещи с него, за удоволствието си от разговорите си, за това, че едва ли не чудодейно туморът й се е смалиил и при поредните контролни прегледи лекарите са останали смаяни от този факт. Моментално бях привлечена от това чудо – може би защото самата аз имах нужда от чудо, което да ме измъкне от черната спирала, в която се намирах.
Изтърсих се един ден в кабинета, където той приемаше своите пациенти, с извинението че искам среща за друг. И тогава останах поразена от жълтите очи , които ме огледаха внимателно и безпрекословенността му, с която ми назначи среща едва след три месеца.
Така че, ето ме сега, излизам от мизерния кабинет без прозорци и светлина, още по-объркана, отколкото влязох. Почувствах се като някаква разглезена лигла, която от скука се мъкне по екстрасенси.
Не беше така. Просто загубих себе си и отчаяно се опитвах да направя нещо по въпроса.някой да ми помогне, да ме разбере, да ми обърше сополките..
Но вместо това, получих здраво наритване по задните части...
Това си е то, Феномен!
Жълтите му очи ме погледнаха насмешливо. Чувствах се ужасно глупаво и не на място. Дойдох на срещата с този човек, уж за да уреждам друг да се види с него, а той ме почна още от вратата: “При мен хората идват и питат. Три са нещата които за важни – здравето, любовта и работата. Вас кое Ви интересува?”
Хвана ме натясно. Избрах здравето, като най-безопасен аргумент:
...”Ь ь ь, капе ми косата....” подех неуверено... Той веднага започна да се смее, даже ми го каза: „Разсмивате ме! Аз казвам дали сте зле или не. Изправете се!” Повелителният му тон не оставяше място за съпротива. Изправих се безропотно. Последваха пет минути на пълно мълчание, в които той ме обикаляше, размахваше ръце около определени части от тялото ми – първо главата, после лицето, шията, спря се за малко върху гръдния ми кош, изсумтя. Придвижи енергично ръцете си към зоната на корема ми и изохка. Продължи надолу към коленете, глезените, след което енергично се изправи и си седна на стола. Подпуши отново запалената преди сеанса цигара и тогава промълви фразата, която оттекна в съзнанието ми почти като обвинение:
”Няма Ви нищо, в топ форма сте. Намерих слаб плексит, леко старо срастване на белия дроб в дясно – намалете цигарите. Имате проблем със супичките..” – говореше толкова тихо, че чак се наведох напред, за да чуя думите му (“Какви супички за бога?”) Той продължи :..”колит имате, който ви създава проблеми и предизвиква пълнеенето Ви. Но това не е страшно. Когато този колит се възпали, притиска левият яйчник и оттам идва усещането за болка в левият ви крак. Имате и съвсем малка фиброма в ляво, затова когато ви заболи, тичайте веднага при мен. Иначе сте ок.”
Запуши в очакване на реакцията ми, като лукавите пламъчета от очите му не угасваха. Бях онемяла. И да исках да кажа нещо, не се сещах какво.
Запелтечих глупаво:”Ама това с косата....., защо ми е трудно от време на време...?” Пак ме прекъсна безцеремонно :”Имате проблем, не знаете какво искате!” “Моля?”: още по шашардисана, казах аз. “Не знаете какво искате” повтори той убедено. Реагирах както обикновенно, когато съм хваната натясно – отперих най-чаровната си усмивка. А вътрешно се смразих..... беше вярно! Точно това ме доведе именно при него. Търсех отговор на нещо, което и аз самата не знаех какво е...
....не знам какво искам....
Набързо се сбогувах с него, буквално засрамена и потънала в ужасно неудобство. Приятелката, която ми беше говорила за този мъж, беше ходила при него по наистина сериозна причина – бяха й намерили тумор на матката. Разказа ми за необикновенните си срещи с него, за удоволствието си от разговорите си, за това, че едва ли не чудодейно туморът й се е смалиил и при поредните контролни прегледи лекарите са останали смаяни от този факт. Моментално бях привлечена от това чудо – може би защото самата аз имах нужда от чудо, което да ме измъкне от черната спирала, в която се намирах.
Изтърсих се един ден в кабинета, където той приемаше своите пациенти, с извинението че искам среща за друг. И тогава останах поразена от жълтите очи , които ме огледаха внимателно и безпрекословенността му, с която ми назначи среща едва след три месеца.
Така че, ето ме сега, излизам от мизерния кабинет без прозорци и светлина, още по-объркана, отколкото влязох. Почувствах се като някаква разглезена лигла, която от скука се мъкне по екстрасенси.
Не беше така. Просто загубих себе си и отчаяно се опитвах да направя нещо по въпроса.някой да ми помогне, да ме разбере, да ми обърше сополките..
Но вместо това, получих здраво наритване по задните части...
Това си е то, Феномен!
понеделник, 23 ноември 2009 г.
Колко близо сме до MATRIX???
Макар, че засенчвам посланието ми от преди половин час, не мога да се сдьржа...
Непременно вижте това и ми кажете
Колко близо сме до MATRIX???
P.S. Благодаря на Борис Луканов, от чийто блог взех този материал. Там има и още....
Непременно вижте това и ми кажете
Колко близо сме до MATRIX???
P.S. Благодаря на Борис Луканов, от чийто блог взех този материал. Там има и още....
Усмивки за празници (магическо пожелание)
И тогава, надявам се, ще има повече усмивки като тези горе.
петък, 20 ноември 2009 г.
четвъртък, 19 ноември 2009 г.
Силата на навика
Купих си комплект чаршафи. Италиански. Хубави и скъпи. Сто процента памук. И в любимите ми цветове – сиво, розово, лила. Меки и нежни на допир.
Донасям ги с радост в къщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още съвем чисти, тъй като съм ги сложила преди два дена.
Много обичам да ми е красиво и уютно.
Започвам ритуалните действия, изпълнена с благоговеене. Първо постилам тъмнорозовият долен чаршаф. Малко е големичък, но пък така добре обхваща матрака.
Следват възгланиците – обличам ги нетърпеливо в новите калъфки, които изпълват стаята с топлите си пастелни цветове. Харесват ми. Радвам им се. Седят елегантно и приканващо на мястото си.
Накрая идва ред на „пухенката”, както моята приятелка Тони, нарича леката завивка от гъши пух. Вадя калъфа от опаковката, разтварям го, разстилам го върху леглото.
И замръзвам!
Огромен е!
Моята пухенка се събира два пъти в него. Гледам го втренчено и гърлото ми започва да се свива и да се превръща в буца от нещо тежко и бодливо.
Разбирам, че поддадена на шопинг-страстите си, въобще не съм внимавала. Купила съм комплект за брачно ложе, matrimoniale, както го наричат онези от Ботуша.
Съвсем забравих, че отскоро съм отново single.
Какво да се прави – силата на навика!
Донасям ги с радост в къщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още съвем чисти, тъй като съм ги сложила преди два дена.
Много обичам да ми е красиво и уютно.
Започвам ритуалните действия, изпълнена с благоговеене. Първо постилам тъмнорозовият долен чаршаф. Малко е големичък, но пък така добре обхваща матрака.
Следват възгланиците – обличам ги нетърпеливо в новите калъфки, които изпълват стаята с топлите си пастелни цветове. Харесват ми. Радвам им се. Седят елегантно и приканващо на мястото си.
Накрая идва ред на „пухенката”, както моята приятелка Тони, нарича леката завивка от гъши пух. Вадя калъфа от опаковката, разтварям го, разстилам го върху леглото.
И замръзвам!
Огромен е!
Моята пухенка се събира два пъти в него. Гледам го втренчено и гърлото ми започва да се свива и да се превръща в буца от нещо тежко и бодливо.
Разбирам, че поддадена на шопинг-страстите си, въобще не съм внимавала. Купила съм комплект за брачно ложе, matrimoniale, както го наричат онези от Ботуша.
Съвсем забравих, че отскоро съм отново single.
Какво да се прави – силата на навика!
неделя, 15 ноември 2009 г.
Лепкава сапунка
Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му ми иде да повръщам.
..........................
Първо се започна с лъжите. Докато не се издаде случайно.Намирам sms "Ужасно ми липсва есикът ти. И не само той". Вдигам безумен скандал. Не за друго, ами заради лъжата. Иначе нещата така и така бяха започнали да вървят в една определена посока, която със сигурност не беше „ще остареем заедно”. Последваха извинения, обяснения, обещания.
После се кротна – разболя се тежко и имаше нужда от медицинска сестра. След това от реставратор на унаследен имот...От градинар...От сътрудник в бизнеса... От шофьор... И тъй нататък.
А пък като му се размина букета, започна да пази диета, да спортува и да мърмори все повече. И все повече да се засяда пред компютъра.
Женската ми интуиция се напрегна. Надуши нова лъжа. Намери я. Хакнах му мейла. Той не е технически гений, а аз съм си половин ченге... "Нямам търпение да се срещнем отново! Когато те видях за първи път, исках огромните ти като вълни гърди да ме обгърнат, да откъсна розата на рубинените ти устни..."
Този път нямаше скандали. Просто един ден си събрах парцалките и заминах.
Нямам време за губене с пубертетски истории. Та минахме петдесетте вече!
Сега ме обливат заплахи – от „ще ти счупя главата”, до „ще ти пусна адвокатите”. Пък и други сапунски простотии – сменени брави ("та да останеш на улицата"), заключени с девет ключа в един склад лични вещи и тъй нататък.
В същото време, обаче, по мрежата тече усилена кореспонденция. Насочена към нови бъдещи жертви :”Харесвам много красотата ти, излъчва такава беззащитност”, „Искам да потъна в очите ти и да те опозная до дъно”, „Какъв подарък да ти донеса от Чикаго, кой номер дрехи носиш?” (слабото тяло е важен фактор в избора).
Този път не изобличавам – търся път да се разберем като хората и кой от къде е. Предлагам:”Виж и двамата заслужаваме да сме щастливи, а заедно не можем. Може би имаш нужда от друга? Може би вече си я намерил? Ако е така, ок. Дай да приключим мирно-кротко”.
Последва войнствен отговор:
„Нямам никаква жена! Ти си въобразяваш!”
Моля???
Ами тази, на която писа, че обожаваш мистичната й женственост и нямаш търпение да й облечеш саморъчно подаръка, донесен чак отвъд океана? Тя коя е?
Гледам го тъжно...Той не знае на кого носи подарък, но аз знам. На мен.
Само че регистрирана с фалшиво име и фиктивен профил!
................................................................
Както казах, най-мразя лъжите. Дребните, тъпите, недообмислените. Страшно ме разочароват такива неща. Приличат ми на недоизкусурен сценарий на латиноамериканска сапунка. От ония, лепкавите...
..........................
Първо се започна с лъжите. Докато не се издаде случайно.Намирам sms "Ужасно ми липсва есикът ти. И не само той". Вдигам безумен скандал. Не за друго, ами заради лъжата. Иначе нещата така и така бяха започнали да вървят в една определена посока, която със сигурност не беше „ще остареем заедно”. Последваха извинения, обяснения, обещания.
После се кротна – разболя се тежко и имаше нужда от медицинска сестра. След това от реставратор на унаследен имот...От градинар...От сътрудник в бизнеса... От шофьор... И тъй нататък.
А пък като му се размина букета, започна да пази диета, да спортува и да мърмори все повече. И все повече да се засяда пред компютъра.
Женската ми интуиция се напрегна. Надуши нова лъжа. Намери я. Хакнах му мейла. Той не е технически гений, а аз съм си половин ченге... "Нямам търпение да се срещнем отново! Когато те видях за първи път, исках огромните ти като вълни гърди да ме обгърнат, да откъсна розата на рубинените ти устни..."
Този път нямаше скандали. Просто един ден си събрах парцалките и заминах.
Нямам време за губене с пубертетски истории. Та минахме петдесетте вече!
Сега ме обливат заплахи – от „ще ти счупя главата”, до „ще ти пусна адвокатите”. Пък и други сапунски простотии – сменени брави ("та да останеш на улицата"), заключени с девет ключа в един склад лични вещи и тъй нататък.
В същото време, обаче, по мрежата тече усилена кореспонденция. Насочена към нови бъдещи жертви :”Харесвам много красотата ти, излъчва такава беззащитност”, „Искам да потъна в очите ти и да те опозная до дъно”, „Какъв подарък да ти донеса от Чикаго, кой номер дрехи носиш?” (слабото тяло е важен фактор в избора).
Този път не изобличавам – търся път да се разберем като хората и кой от къде е. Предлагам:”Виж и двамата заслужаваме да сме щастливи, а заедно не можем. Може би имаш нужда от друга? Може би вече си я намерил? Ако е така, ок. Дай да приключим мирно-кротко”.
Последва войнствен отговор:
„Нямам никаква жена! Ти си въобразяваш!”
Моля???
Ами тази, на която писа, че обожаваш мистичната й женственост и нямаш търпение да й облечеш саморъчно подаръка, донесен чак отвъд океана? Тя коя е?
Гледам го тъжно...Той не знае на кого носи подарък, но аз знам. На мен.
Само че регистрирана с фалшиво име и фиктивен профил!
................................................................
Както казах, най-мразя лъжите. Дребните, тъпите, недообмислените. Страшно ме разочароват такива неща. Приличат ми на недоизкусурен сценарий на латиноамериканска сапунка. От ония, лепкавите...
петък, 13 ноември 2009 г.
На Венеция
Когато си тръгвам от любимият град.
И си давам сметка, че повече няма да го видя.
Не бързам. Вървя бавно. Опитвам се да запомня всеки детайл, който виждам. Всеки прозорец.Всяка врата. Всеки ьгьл на всяка къща, която подминавам.
Вдъхвам дълбоко ароматите, които се разнасят от околните osterie.
Ям за последен път любимото си ястие в любимият си ресторант. Наслаждавам се продължително на всяка хапка, на всяка глътка от изстуденото prosecco.
Вглеждам се в лицата на вече „бившите” ми приятели. Те още не знаят, че ме виждат за последно. Не искам да го знаят. Защото тогава радостта им от това, че ме виждат, ще се замени със съжаление или опечаление. Не искам да ме съжаляват. Искам да ме запомнят усмихната. Пък и не обичам да се сбогувам.
Излизам навън и продължавам да вървя. Да се отдалечавам полека лека от прекрасното сърце на този уникален град.
Колко спомени. Колко меланхолия.
Камбанният звън ритмично отброява стъпките ми.
Не се обръщам назад.
Страх ме е, че ако се обърна и видя още веднъж грациозната красота на най-любимото ми място, няма да издържа и ще се върна обратно...
Девет години!
Девет години от моя живот остават завинаги тук.
Стискам силно зъби и продължавам.
Напред.
Към новото място, към новото приключение, към новата страст.
Addio, Amore mio!
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Какво ни остана в главите след 20 години? (По повод "Октопода" на Сандо)
Съвсем случайно през Facebook-а попаднах ей на този скеч. Може да сте го гледали, а може и да не. Но е толкова характерен, че си казах:"Само за блога ми е!". Така, че гледайте... и се учете!
Приятен ден
P.S. Това ще го намерите публикувано и в Bulgarian Geografic, нов блог, който все още не може да "набере скорост" поради недостатъчната сериозност на пишещата. На същата все още не й е
ясно "ше пишеме ли, ше бачкаме ли??"...
Приятен ден
P.S. Това ще го намерите публикувано и в Bulgarian Geografic, нов блог, който все още не може да "набере скорост" поради недостатъчната сериозност на пишещата. На същата все още не й е
ясно "ше пишеме ли, ше бачкаме ли??"...
неделя, 1 ноември 2009 г.
P.S.
Това не мога да го пропусна...
В късна доба изгледах един филм на Уди Алън, който както винаги ми хареса.
Но най-много ми харесаха последните му думи:
"Истината е винаги една, разликата е в това как я изопачаваме!"
Успешна седмица!!
В късна доба изгледах един филм на Уди Алън, който както винаги ми хареса.
Но най-много ми харесаха последните му думи:
"Истината е винаги една, разликата е в това как я изопачаваме!"
Успешна седмица!!
петък, 30 октомври 2009 г.
Нов мъж в живота ми !
Това е то! Нов мъж влезе в живота ми. И признавам, че той беше причината, да изоставя блогърстването за известно време. Но какво да се прави - любовта изисква жертви и оправдава същите.
А колкото до мъжа - той е най-хубавият, най-нежният, най-симпатичният! Сговорчив, с чувство за отговорност и дисциплиниран, самостоятелен. Не е егоист. Винаги е готов да ти даде или помогне с нещо, стига да може.
Той е като психо-емоционален генератор за мен - след всяка среща с него се чувствам щастлива, спокойна, в мир със себе си и с околните. Благодарение на него отново си припомням какво е това любов - да го прегръщам, да го гушкам, да го закачам като лекичко му гризвам ухото... А също и да се безпокоя за него, когато е с температура, сополи или му е излязъл ечемик на окото..
А най ми трепва сърцето, когато се обръща към мен с нежното :"Кръстничке!"..
Това е той - дългоочакваният син на най-добрата ми приятелка. Дар от Съдбата и радост за семейството и приятелите.
Да си жив и здрав малък Алекс. И да даряваш с любов хората около теб още дълги, дълги, дълги години!!
неделя, 18 октомври 2009 г.
Посещение на Призрак
Неделя е. Есен. Студ. Дъжд. Спокойствие, което почти граничи със скука. За да си разнообразя малко деня, се впускам в "търсене на съкровища" - т.е. изваждам от килера старите кутии, пълни със снимки, писма от отминали епохи и откъслеци от стари дневници. Разтваряйки един от последните, изпада листче, върху което съм отбелязала датата 19.09.1991 (интересна игра на числа, нали?).Чета и лекичко се смразявам.Дали моята момичешка интуиция е била открила на времето съдбата си. Или пък е било "самодетерминиращо се пророчество"? Не знам. Знам само, че в последвалите 18 години това стихотворение стана нещо като лайт-мотив на живота ми....
И нека бъда пак самотна.
И любовта да е измама...
На твоята невеста няма
да пиша тровещи писма.
Но ти й дай добри съвети:
да се зачита в моя стих,
да пази моите портрети -
бъди внимателен жених!
Глупачки! Всякоя цени
съзнанието за победа -
не светла дружеска беседа,
не спомена от нежни дни...
Когато видиш удивен,
че свършват медните монети
на щастието, празен ден
и радости навек отнети -
в среднощния тържествен час
не идвай пак. Не те познавам.
С какво ще ти помогна аз?
От щастие не изцерявам.
Анна Ахматова
И нека бъда пак самотна.
И любовта да е измама...
На твоята невеста няма
да пиша тровещи писма.
Но ти й дай добри съвети:
да се зачита в моя стих,
да пази моите портрети -
бъди внимателен жених!
Глупачки! Всякоя цени
съзнанието за победа -
не светла дружеска беседа,
не спомена от нежни дни...
Когато видиш удивен,
че свършват медните монети
на щастието, празен ден
и радости навек отнети -
в среднощния тържествен час
не идвай пак. Не те познавам.
С какво ще ти помогна аз?
От щастие не изцерявам.
Анна Ахматова
сряда, 7 октомври 2009 г.
За страданието на Модерната Вещица
Чета последният пост на Модерната Вещица и косите ми настръхват. Цялото ми тяло се напряга, усещам едно неприятно събиране на кръвта от периферията на тялото ми, към тила. А там се заформя огненото кълбо на гнева. Всеки път, когато някой ми разказва подобна история, виждам или дори ставам обект някакво насилие, тилът ми изтръпва. И тогава, за да се разсее това усещане си спомням нещо наистина хубаво, което дава много кураж:
Не допускай никакво насилие над себе си,
нито от меч, нито от слово,
нито от Цар, нито от Бог,
дори и да е от обич!
Поп Богомил, 9 век
Приятна вечер на всички посестрими...
Не допускай никакво насилие над себе си,
нито от меч, нито от слово,
нито от Цар, нито от Бог,
дори и да е от обич!
Поп Богомил, 9 век
Приятна вечер на всички посестрими...
вторник, 6 октомври 2009 г.
Билбо Бегинс
Билбо Бегинс, чиито мъдрости най-накрая ми се харесаха и осъзнах, след едно почти насилствено изглеждане на "Властелинът на пръстените", на едно място казва:
"Никога не е лошо да се радваш на простия живот!"
Прав е! И не знам защо, ама тая снимка много ми се връзва с казаното. А каква в вашата представа за простичък живот, който носи радост??
"Никога не е лошо да се радваш на простия живот!"
Прав е! И не знам защо, ама тая снимка много ми се връзва с казаното. А каква в вашата представа за простичък живот, който носи радост??
събота, 3 октомври 2009 г.
петък, 2 октомври 2009 г.
SMILE !!!
Чух по радиото, докато се учех да блогърствувам, че днес е Международният Ден На Усмивката!!! Не знаех, че го има, ама защо не? Поне е нещо хубаво. Усмивката на другия ни зарежда с позитивност и ни прави по-щастливи.
Та реших да публикувам някои от моите най-обичани снимки...
Та реших да публикувам някои от моите най-обичани снимки...
четвъртък, 1 октомври 2009 г.
Против уроки
Нов месец, нов късмет. Тази снимка е послание до всичките ми приятелки, които напразно очакваха през септември да им се случат разни важни и хубави неща, но не би... Казват вината била на Меркурий и неговите ретроградни влияния.
Та по български обичай му въздействаме ей тъй на'....
Та по български обичай му въздействаме ей тъй на'....
вторник, 29 септември 2009 г.
Изповедта на една бъдеща дебелана...
Нека се разберем още от началото – никога, ама никога през живота си не съм била дебела. По семейна линия и на двамата ми родители, всички сме тънки, достатъчно високи, хармонични и стройни, и дори ако се е случвало някой да качи един два килограма отгоре, първо не са се забелязвали, и второ, бързо, бързо килограмите са слизали надолу. Аз дори по време на бременностите ми не изглеждах дебела (спомням си, че когато постъпих с родилни болки с вторият ми син, медицинската сестра ме погледа озадачено и ме попита: :”Мадам, сигурна ли сте, че сте бременна?").
В последните десет години, моето тяло нямаше Божии задачи за изпълнение, така че беше останало да ми служи, както един слуга служи на изпадналия си господар. Аз или му обръщах прекалено внимание (когато то се държеше добре и не ми създаваше проблеми); или пък разтоварвах разочарованията си от живота, обвинявайки го; или пък тотално го игнорирах. От прекалено вманиачени грижи по него – облекло, хигиена, грим, парфюми, маникюри, педикюри, фризьори, фитнес тренери, диети за здравословно хранене, спа- центрове, масажи, тангентори, аква джим, йога, голф, танго , плажове, кремове, френетични шопинги, секс... (СЕКС?! О, боже, не сега тази тема!!)
До съвсем обратното- периоди, в които си седиш в къщи и не излизаш, с изключение до близкия хранителен магазин; не се къпеш с дни, защото така или иначе си чист, пък и за какво ли да го правиш?; любимото ти облекло са долнището на анцунг, оня старият размъкнат вълнен пуловер и дебелите чорапи, изплетени от някоя баба, леля и по-рядко, мама. Парфюмите и кремовете, разкрасителните маски и лаковете са забутани здраво в някое шкафче или чекмедже, което се отваря колкото се може по-рядко, дрехите са изпоподарени на приятелки ( жалко, че в България не са модерни домашните разпродажби, поне някой лев можеше да се изкара от тях); картите за спа- центрове и фитнеси отдавна вече са с изтекли вноски; а йогата, голфа и тангото са записани в графата „Безсмислени разходи”. А Сексът - няма го! Desparesidos!!! Vanished! Sparito! И ако някой се опита да ни говори на тази тема, лицето се свива в презрителна физиономия и се подсещаме за вица за английския лорд, който силно се надявал жена му да забременее още в първата брачна нощ, за да не трябва отново „да повтаря тези смешни движения!”....
После?
После нещо се случва, някаква случка променя леко движението на живота ни и отново внасяме таксите за фитнес, взимаме си час при фризьорката и зареждаме дебитната карта, за да има какво да похарчим в страстен шопинг поход.
Уверена съм, че повечето жени, когато четат тези редове, си казват : ”Нищо ново! И аз съм имала такива периоди и после съм се оправяла!” И знам че е така. Аз го наричам ластична игра или игра на „иди ми, дойди ми”.
Но ето че, от няколко месеца ластичната игра не функционира повече. Има някаква новост. Тялото ми взе да се държи по нов начин. В началото не го чувах и не го разбирах. До оная вечер. Когато, след юнашко хапване и обилно пийване, най-накрая Го чух:
„Ще стана Дебелана!!”
„Писна ми да съм ластик!”
Писна ми да играя на иди ми- дойди ми!’
Искам да съм Дебелана!
И то да съм Щастлива Дебелана!!!”
Когато изричаше последните думи, Тялото ми почти крещеше от екзалтираност. От него струеше решителност, сила и детерминираност. Слушах го с уплах и очарование едновременно. А то продължаваше:
„Стига вече си ме мъчила с глупавите ти диети, масажи и шопинги. Остави ме аз да те водя. Ще те направя здрава яка Дебелана, като от картина на Рубенс или Веронезе. Ще се радваш на живота, а няма да се страхуваш, че не го живееш, „според правилата и очакванията на другите”, Ще си щастлива и ще знаеш, че хората, които са около теб и казват че те обичат наистина го правят, защото са те харесали и обикнали, в твоята „неперфекта” форма – когато си дебела, лакома, мързелива, ленива, сладострастна и сладокусна. И най-накрая ще се освободиш от ужаса на „модерната неостаряваща жена в супер форма!”
Усетих се, че плача, Сълзите ми се стичаха по бузите и хлипах като малко момиченце. Сополи се стичаха от носа ми и ги триех с опакото на ръката си. И с всяко хлипане нещо се стоварваше от душата ми. Знаех, че тялото ми имаше право. Разбирах го не с ума си, ами със сърцето си. Колкото повече в главата ми изкристализирваше идеята за този бунт срещу перфекционизма, толкова повече тревогите ми изчезваха и от плач преминах в смях. Смеех се, щастлива, еуфорична и освободена:
„Да, дявол да го вземе!Имаш право! Защо не те чух по-рано! Вярно е! Стига с това натискане да си перфектен и във форма! Стига с тая вина за всеки залък торта или за всеки кремвирш, обилно намазан с горчица и майонеза. И най-вече, стига с този Ужас от това какво ще каже Другото Същество, когато забележи, че дънките са ти отеснели (а знаем, че то със сигурност ще го забележи).Стига! Стига! Стига! Искам да съм свободна! Искам да не се страхувам! Искам да правя това което искам, а не което трябва! ИСКАМ ДА СЪМ ДЕБЕЛАНА И ДА НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ТОВА!!!”
Докато казвах последните думи вече подскачах от радост и танцувах из цялата стая. Летях. Най-накрая ще бъда свободна и щастлива. И Съществата около мен ще ме харесват и обичат, защото съм Неперфектна! АЗ!
Зaспах сладко, сладко.
Може би си мислите, че на сутринта съм се събудила с тежък махмурлук и нищо непомнеща от нощния делириум?
Нищо подобно.
НА СУТРИНТА СЕ СЪБУДИХ ДЕБЕЛА!!
Стъпих на кантара в банята (от тия дето измерват тегло, мазнини и не знам още какви щуротии) и за малко не припаднах като видях цифрата : 78,5!
Как е възможно? Само до вчера тежах 68 килограма и носех 44 размер?
Втурнах се към гардероба. Трескаво го разрових и извадих един чифт дънки. Започнах да ги нахлузвам... не става... правя няколко подскоци, за да вляза в тях и най-накрая съм вътре. Но двата краища на ципа стоят разделени на повече от дест сантиметра и нямат никакво намерение да се приближат. Опитах да си глътна корема, поемайки дълбоко въздух (стар трик). Но не! Ципът продължаваше категорично да си седи отворен.
Значи е истина? Станала съм Дебелана!
Приседнах на края на леглото, почесах се по мръсната коса, помислих...
Май всъщност отдавна съм си дебела, ма едва сега го разбрах и най-важното – едва сега го приех.
Въздъхнах облекчено. „Това е! Не мога повече да се преструвам! Нека поне го кажа на всички, така няма да ме тормозят повече с очакванията си!”
Реших, че се обадя и да се покажа на всички ония, които някога са ми казвали „обичам те” или „харесвам те” и да проверя как ще ме приемат в истинското ми аплоа.....
В последните десет години, моето тяло нямаше Божии задачи за изпълнение, така че беше останало да ми служи, както един слуга служи на изпадналия си господар. Аз или му обръщах прекалено внимание (когато то се държеше добре и не ми създаваше проблеми); или пък разтоварвах разочарованията си от живота, обвинявайки го; или пък тотално го игнорирах. От прекалено вманиачени грижи по него – облекло, хигиена, грим, парфюми, маникюри, педикюри, фризьори, фитнес тренери, диети за здравословно хранене, спа- центрове, масажи, тангентори, аква джим, йога, голф, танго , плажове, кремове, френетични шопинги, секс... (СЕКС?! О, боже, не сега тази тема!!)
До съвсем обратното- периоди, в които си седиш в къщи и не излизаш, с изключение до близкия хранителен магазин; не се къпеш с дни, защото така или иначе си чист, пък и за какво ли да го правиш?; любимото ти облекло са долнището на анцунг, оня старият размъкнат вълнен пуловер и дебелите чорапи, изплетени от някоя баба, леля и по-рядко, мама. Парфюмите и кремовете, разкрасителните маски и лаковете са забутани здраво в някое шкафче или чекмедже, което се отваря колкото се може по-рядко, дрехите са изпоподарени на приятелки ( жалко, че в България не са модерни домашните разпродажби, поне някой лев можеше да се изкара от тях); картите за спа- центрове и фитнеси отдавна вече са с изтекли вноски; а йогата, голфа и тангото са записани в графата „Безсмислени разходи”. А Сексът - няма го! Desparesidos!!! Vanished! Sparito! И ако някой се опита да ни говори на тази тема, лицето се свива в презрителна физиономия и се подсещаме за вица за английския лорд, който силно се надявал жена му да забременее още в първата брачна нощ, за да не трябва отново „да повтаря тези смешни движения!”....
После?
После нещо се случва, някаква случка променя леко движението на живота ни и отново внасяме таксите за фитнес, взимаме си час при фризьорката и зареждаме дебитната карта, за да има какво да похарчим в страстен шопинг поход.
Уверена съм, че повечето жени, когато четат тези редове, си казват : ”Нищо ново! И аз съм имала такива периоди и после съм се оправяла!” И знам че е така. Аз го наричам ластична игра или игра на „иди ми, дойди ми”.
Но ето че, от няколко месеца ластичната игра не функционира повече. Има някаква новост. Тялото ми взе да се държи по нов начин. В началото не го чувах и не го разбирах. До оная вечер. Когато, след юнашко хапване и обилно пийване, най-накрая Го чух:
„Ще стана Дебелана!!”
„Писна ми да съм ластик!”
Писна ми да играя на иди ми- дойди ми!’
Искам да съм Дебелана!
И то да съм Щастлива Дебелана!!!”
Когато изричаше последните думи, Тялото ми почти крещеше от екзалтираност. От него струеше решителност, сила и детерминираност. Слушах го с уплах и очарование едновременно. А то продължаваше:
„Стига вече си ме мъчила с глупавите ти диети, масажи и шопинги. Остави ме аз да те водя. Ще те направя здрава яка Дебелана, като от картина на Рубенс или Веронезе. Ще се радваш на живота, а няма да се страхуваш, че не го живееш, „според правилата и очакванията на другите”, Ще си щастлива и ще знаеш, че хората, които са около теб и казват че те обичат наистина го правят, защото са те харесали и обикнали, в твоята „неперфекта” форма – когато си дебела, лакома, мързелива, ленива, сладострастна и сладокусна. И най-накрая ще се освободиш от ужаса на „модерната неостаряваща жена в супер форма!”
Усетих се, че плача, Сълзите ми се стичаха по бузите и хлипах като малко момиченце. Сополи се стичаха от носа ми и ги триех с опакото на ръката си. И с всяко хлипане нещо се стоварваше от душата ми. Знаех, че тялото ми имаше право. Разбирах го не с ума си, ами със сърцето си. Колкото повече в главата ми изкристализирваше идеята за този бунт срещу перфекционизма, толкова повече тревогите ми изчезваха и от плач преминах в смях. Смеех се, щастлива, еуфорична и освободена:
„Да, дявол да го вземе!Имаш право! Защо не те чух по-рано! Вярно е! Стига с това натискане да си перфектен и във форма! Стига с тая вина за всеки залък торта или за всеки кремвирш, обилно намазан с горчица и майонеза. И най-вече, стига с този Ужас от това какво ще каже Другото Същество, когато забележи, че дънките са ти отеснели (а знаем, че то със сигурност ще го забележи).Стига! Стига! Стига! Искам да съм свободна! Искам да не се страхувам! Искам да правя това което искам, а не което трябва! ИСКАМ ДА СЪМ ДЕБЕЛАНА И ДА НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ТОВА!!!”
Докато казвах последните думи вече подскачах от радост и танцувах из цялата стая. Летях. Най-накрая ще бъда свободна и щастлива. И Съществата около мен ще ме харесват и обичат, защото съм Неперфектна! АЗ!
Зaспах сладко, сладко.
Може би си мислите, че на сутринта съм се събудила с тежък махмурлук и нищо непомнеща от нощния делириум?
Нищо подобно.
НА СУТРИНТА СЕ СЪБУДИХ ДЕБЕЛА!!
Стъпих на кантара в банята (от тия дето измерват тегло, мазнини и не знам още какви щуротии) и за малко не припаднах като видях цифрата : 78,5!
Как е възможно? Само до вчера тежах 68 килограма и носех 44 размер?
Втурнах се към гардероба. Трескаво го разрових и извадих един чифт дънки. Започнах да ги нахлузвам... не става... правя няколко подскоци, за да вляза в тях и най-накрая съм вътре. Но двата краища на ципа стоят разделени на повече от дест сантиметра и нямат никакво намерение да се приближат. Опитах да си глътна корема, поемайки дълбоко въздух (стар трик). Но не! Ципът продължаваше категорично да си седи отворен.
Значи е истина? Станала съм Дебелана!
Приседнах на края на леглото, почесах се по мръсната коса, помислих...
Май всъщност отдавна съм си дебела, ма едва сега го разбрах и най-важното – едва сега го приех.
Въздъхнах облекчено. „Това е! Не мога повече да се преструвам! Нека поне го кажа на всички, така няма да ме тормозят повече с очакванията си!”
Реших, че се обадя и да се покажа на всички ония, които някога са ми казвали „обичам те” или „харесвам те” и да проверя как ще ме приемат в истинското ми аплоа.....
събота, 19 септември 2009 г.
четвъртък, 17 септември 2009 г.
понеделник, 7 септември 2009 г.
ТОПЛО (la mia visione del Caldo durante una pioggia)
Тихо. Студено. И вали. Даже моите две Буби (тибетски териери) са се покрили из къщата на топли местенца и не дават признак за живот. Леко въздишам.
Едва довчера развявах кълки по дивите (до колкото е възможно) плажове на морето, а сега съм с дебели чорапи и антерийка. Имах планове да пиша нещо по-сериозно, но се отказвам. В такова време имам желание само за ТОПЛО!!!
Ха лека вечер, на всички ви!
Едва довчера развявах кълки по дивите (до колкото е възможно) плажове на морето, а сега съм с дебели чорапи и антерийка. Имах планове да пиша нещо по-сериозно, но се отказвам. В такова време имам желание само за ТОПЛО!!!
Ха лека вечер, на всички ви!
неделя, 6 септември 2009 г.
Работни ръце
Старите евреи са вярвали, че ученето е развивало ума на човека, а ръчната работа е облагородявала неговият характер. Помагала му е да опознае търпението, вдъхновението, любовта и уважението към човешкия труд. Който не вярва, нека се пробва да направи нещо от това, което творяха майсторите по време на панаира в Етъра. Може пък и да разбере за какво става дума..... Carpe diem
петък, 6 февруари 2009 г.
събота, 31 януари 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)