Какво храни душата

Може би една ивица синьо

в която леко като облаци

пиша думи

за теб

един объркан птичи глас

в търсене

на един съзвучен дует

със теб

едно щедро слънце

в едно подранило лято

осезаемо, сигурно

като теб

може би

©Monika Kafka

Непролетно

                                                     ©Duy Huynh

Дните наголемяват
надежди не избуяват.
Чува се само
безсмислено тракане
на клюнове на свраки,
шумолене на празни листове
и самотно тежко дишане
в търсене 
на отдавна забравени
пролетни чувства.

На село бързо идва пролетта

с бадемче в бяла премяна

със зелено-бяла поляна,

с цъфнали иглички,

с дъхави тревички,

с жълти и бели клонки

и палави гонки...:)